Мислиш, че ще минеш без писмо???

Здравей, тъпла.

Надявам се не си си помислила, че ще минеш без да получиш писмо и от мен. Да бях и на другия край на света, нямаше да пропусна тази възможност. Не е честно само аз да плача.

Това не е сбогомно писмо в никакво значение на думата. Даже в един момент се замислих за това какъв е смисъла в това да пиша нещо, при положение, че аз не планувам да те оставя на мира в нито един момент от престоя ти в Милано.

В крайна сметка реших, че искам да се опитам да отпечатам (макар и дигитално) част от чувствата, които изпитвам към теб, и това колко много значи приятелството ни за мен. Искам да имаш нещо, което да можеш да прочетеш в моменти в които не се чувстваш на 100% или нещата не вървят точно както ти би искала.

Това, разбира се, се оказа още по-трудна задача. Истината е, че думите и писането никога не са били моя сила. А и как по дяволите се очаква човек да опише едно дванадесет годишно приятелство???

...Още си спомням как г-жа Кирилова ни избра да бъдем продавачи на Коледния базар и прекарахме един цял на щанда. Това за мен беше най-забавният ден и все още се сещам за него когато се замисля за това как започна нашето приятелство.

Не мога да повярвам колко много време е изминало от тогава. През колко много различни периода сме преминали, колко много сме се променили, колко много са се променили нашите взаимоотношения. Но знам едно нещо и то е, че ти винаги си била константа в моя живот. От всички константи на този свят, ти си най-постоянната.

Винаги съм била до мен, когато имам нужда от теб (дори и да е било с малко закъснение). Винаги съм знаел, че мога да разчитам на теб, че ще бъда разбран от теб. Ти си човекът, когото просто знам, че имам. Силно се надявам аз да съм бил същия човек за теб.

Ако трябва да те опиша, ти си това напикано в гащите, което всички виждат, но само ти усещаш неговата топлина. Добре де, това може би не е най-доброто сравнение. Но истината е, че винаги си била един стълб в моя живот.

Освен подкрепа обаче, ти винаги си била и модел за подръжание за мен. Не мисля, че осъзнаваш колко невероятен човек си. Ти си толкова топла и мила, че караш всеки да се чувства у дома си. Винаги съм се възхищавал на креативността ти, желанието ти да създаваш неща, възможността ти да обединяваш, да правиш хората щастливи. Мисля, че ако трябва да опиша всички твои черти, на които се възхищавам, няма да ми стигне пространството на лаптопа. Ако дойде период в който започнеш да забравяш всичко това, с радост ще започна пък да изброявам.

В крайна сметка, искам да ти кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ, че те има и че те имам. Надявам се да имаш едни незабравими няколко години в Милано и нямам търпение да видя какви грандиозни неща ще постигнеш в бъдеще. През това време аз ще стоя отстрани и ще правя тъпи смешки, на които най-вероятно само ти ще се смееш.

Обичам те.

Хрис (Ицко), 22.08.2025